Момчето,разбивач на сърца...

Ти открадна ми сърцето.
Счупено е то сега.. На парчета е разбито и захвърлено...
Вечерно време аз чаках те да се обадиш,някакви чувства да ми покажеш,че ти пукаше да ми докажеш… Е да ти си палаво хлапе и ти трябваше играчка. Аз подарих ти сърце, а ти в играта си го смачка.. И все още не мога да разбера защо, обичам аз момче което незнае какво е любов?! Но разбрах едно, в твоите гърди не тупти сърце,а огромен ЛЕДЕН КАМЪК!!! Какво направи, защо постъпи ти така с мен?! Аз ли бях виновна или ти?! Споменът за теб в душата ми гори,спомен за неочаквани сълзи!!! Няма те сега и празен е света,празен е света без любовта... Защо отказа се? С какво виновна съм пред теб? Толкова ужасна и непоносима ли бях за теб,толкова колкото ме нарани?! От изгубена любов остана само болка, самота, РАЗБИТО СЪРЦЕ и въпросът ЗАЩО..?!