Здравей любов

Помниш ли ме? Навярно не... Това съм аз... Е, може би не същата като преди. Може би малко по-тъжна и уморена, с малко (повече) изгубена вяра, но все пак... Може би съм смазана. Ще имаш ли наглостта да попиташ защо? Ще искаш ли да ти разкажа моята история, моя любов? Искаш ли да отворя очите ти и за секунди да те поканя в ада, в който аз горя повече от половин месец, или прекалено много се обичаш, за да си го причиниш? Помниш ли? Спомни си как започна всичко. От един-единствен миг... Сърцето ми заби с нов ритъм - за теб. Душата ми ти се посвети, а тялото ми те жадуваше. Всяка секунда, стотна от живота ми беше твоя. Аз живеех за теб и не виждах нищо и никого, заслепена от красивото ти лице и от малкото щастие, което ми подхвърли като на бездомница. Спомняш ли си датата 06.11.2009г.? Не? Е, аз помня - тогава оживях отново. Но помня и една друга дата, моя любов - 12.02.2010г. Тогава ти ме уби. Не постепенно, както преди, а изведнъж. Оттогава светът посивя, а животът ми се сбръчка. Аз останах живо тяло. Би ли ми върнал сърцето, моля те... Задръж всичко друго, но него си го искам обратно. Не, не за да го посветя на някой друг. Тази грешка не бих допуснала (вече). Просто искам да оживея. Винаги ще те виня, знаеш ли. Да причиниш тази неистова болка на човека, в който си се клел и вричал беше (е) твърде жестоко... Дори и за твоите стандарти. Е, нищо, ще кажеш ти - нали е жива. Да, ще каза аз, физически поне...
Не искам да отнемам (повече) от ценното ти време. Та ти толкова мечтаеше за него. Сега го имаш цялото на света - ето. Да не ти пука, че е с цената на моя свят - той и без това вече е сринат. Живей и бъди щастлив за моя сметка - аз черпя. И... Не се обръщай - няма да ме видиш такава, каквато бях. Единственото, което не се промени е... обичта ми.

Ще те притеснявам понякога, за да ти разказвам. Това не можеш да ми отнемеш, моя любов.
Ще спя с някой от многото ти духове... Ще живея с илюзията за теб, че те има до мен. А ти... бъди щастлив.
сбогом. =[[

Момчето,разбивач на сърца...

Ти открадна ми сърцето.
Счупено е то сега.. На парчета е разбито и захвърлено...
Вечерно време аз чаках те да се обадиш,някакви чувства да ми покажеш,че ти пукаше да ми докажеш… Е да ти си палаво хлапе и ти трябваше играчка. Аз подарих ти сърце, а ти в играта си го смачка.. И все още не мога да разбера защо, обичам аз момче което незнае какво е любов?! Но разбрах едно, в твоите гърди не тупти сърце,а огромен ЛЕДЕН КАМЪК!!! Какво направи, защо постъпи ти така с мен?! Аз ли бях виновна или ти?! Споменът за теб в душата ми гори,спомен за неочаквани сълзи!!! Няма те сега и празен е света,празен е света без любовта... Защо отказа се? С какво виновна съм пред теб? Толкова ужасна и непоносима ли бях за теб,толкова колкото ме нарани?! От изгубена любов остана само болка, самота, РАЗБИТО СЪРЦЕ и въпросът ЗАЩО..?!

Мили татко ..

Мили татко, пише ти Катя, ако случайно си ме забравил! Много дълго те нямаше и ние с мама сме много притеснени за тебе. Мама казва, че сигурно са те вкарали в затвора, или пък какъвто си нехранимайко си заминал за друга страна, но аз не вярвам, че е така.
После тя не ми каза какво значи "нехранимайко", обаче аз ще я питам пак, и мисля, че не е нещо хубаво. Изобщо, можеш поне да се обаждаш, защото така не знам накъде да пратя пощенският гълъб, но нищо, той пак ще те намери. Мили татко, само да знаеш колко е тъжно тука без тебе! Мама трябва да си взима работа за вкъщи, за да може да ме гледа, но почти не й остава време за мен. Сега и Ани се разболя и няма с кого да си играя. А пък мама не иска да ми вземе куче. Ти нали ми обеща да ми вземеш куче, като порасна? Ами аз пораснах вече, ако ме видиш няма да ме познаеш! Но аз теб ще те позная, да знаеш! Само се прибирай по-скоро!
А ние вчера ходихме на погребение. Дядо умря. Аз много плаках, но леля ми каза да не цивря като бебе, ами да се държа прилично пред хората, и щеше да ме удари, ако не беше мама. После я чух да казва, че какъвто е бащата такъв е и синът. Тя нали няма предвид, че си умрял? Нали? Но тя така или иначе не обичаше дядо, и все разправяше колко вятърничав е, как харчи пари за глупости и прави каквото му хрумне. Аз не я обичам много леля Мария, тя все ми се кара, и на мама се кара, задето била много мека с мене. А миналата седмица цял ден трябваше да седя при леля и да си играя с онзи хулиган Тошо. Тати, моля те, прибирай се защото не искам да продължава така. А ти нали ще ми донесеш нещо от там където си? Аз ти казах, че искам розовия плюшен заек, за да си го гушкам вечер, но не е задължително, може и да е нещо друго. Знам че ще ми хареса. Само недей да ми взимаш мечка, защото знаеш че ме е страх, макар вече да съм голяма.
А пък преди известно време дойде чичо и като го питах къде си, той ми каза, че си заминал много далеч да се лекуваш от една страшна болест и затова те няма от толкова време. Каза, че си на сенаториом или нещо такова, и че там има големи светли стаи и зелени градини и е точно до морето и е топло, за да се излекуваш по-бързо, и каза че си много, много болен. Затова оздравявай, иначе ще трябва да пиеш от горчивия сироп, дето ми го предписаха като имах пневмония.
Връщай се по-бързо, тати, и да не си посмял да умираш!

Много много много МНОГО целувки от твоето
Катенце!

Обичам те

Възможно ли е да обичаш някой... толкова силно... толкова искрено... толкова чисто... да виждаш в него съдбата си... да виждаш в него себе си... Да си готов да пожертваш живота си... за другия. ... да си готов... да го последваш навсякъде... за да сте заедно... завинаги... Да обичаш любимия си... и когато го видиш... тялото ти да трепери... очите ти да се пълнят със сълзи... от щастие... че сте заедно... и всеки миг прекаран с него... да бъде миг на щастие... и всяка нощ да благодариш на Бог... че го има... и че е с теб... че те обича така както ти него... Да потъваш в очите му... за теб... той да е най-прекрасният човек на света... най-добрият... най-нежният... с най-милосърдното сърце... с най-прекрасната усмивка... с най-красивият смях и САМО ТОЙ... да бъде в мислите ти... да бъде в сънищата ти... да бъде в мечтите ти... да се слеят в едно... сън и реалност... и всеки миг... в който не сте заедно... да сте един с друг в мислите си... когато има болка... тя да е поделена между двама ви... когато има радост... тя да е умножена... и изпитана... и изживяна... от двама ви... завинаги заедно. .... Но понякога... когато обичаш така... както се обича... само веднъж... а него го няма... и идва само нощем... в сънищата ти... в мечтите ти... и заспиваш без него... и се събуждаш със сълзи в очите... защото утрото го е прогонило... заедно със съня... заедно с красивата мечта... тогава душата ти отлита... и не се завръща... остава само болката... и сляпата вяра... и безнадеждната надежда... че ще го откриеш отново... него... любовта... душата си ... Повечето хора се страхуват от думи като ЛЮБОВ и ЗАВИНАГИ... Господи, колко много мога аз да те обичам!!!!

Самота

Без тебе ми е зле,че няма на къде. С приятели си скитай ти и за мене си мисли.
Момче на моите мечти си ти ,но не ме дооцени. Ела и гушни ме ти сега,трябваш ми в ноща. Студ нахълта в моето сърце и радостта ми отне.Тишината ме уби и живота ми в капан плени. Безсилна съм сега.Е да коза си добре изигра.